Как да напишем добро съдържание (II част)

Четенето от книга и четенето от уеб сайт е съвсем различно и съответно писането за уеб трябва да се отличава от писането на роман (виж защо).

Започваме с най-важното

При писането за уеб трябва да спазваме правилото на обърнатата пирамида. Това означава, че трябва да започнем с основната и най-важна информация отговаряща на въпросите Кой? Какво? Къде? Кога?. Продължаваме с информацията, допълваща основната (Защо? Как?) и завършваме с третостепенната информация. Това ни е необходимо, за да сме сигурни, че колкото и малко да прочете потребителят, ще бъде възможно най-информиран за “количеството изчетен материал”. За повече информация - http://dichev.net/bg/posts/95

Ние сканираме страницата

Целта когато пишем за уеб е да създадем страницата така, че да може да бъде обхваната с един поглед. Дори без четене да е ясно къде е началото, къде е края, колко време ще отнеме прочитането на материала, къде са акцентите, какво можем да научим от тази страница и най-важното – тази страница за мен ли е. Бъдете конкретни, ясни и не залъгвайте читателите. Ако статията е за коли, не правете препратки и намеци към сайтове за майчинство, защото веднъж подведените читатели никога няма да се върнат на вашия сайт.

Създайте визуална йерархия

Използвайте елементи, които да дават ясна представа за йерархията на страницата. Не измисляйте нови и невиждани досега засукани подходи за структуриране на сайта. Използвайте елементите така, че потребителите, разчитайки единствено на интуицията си, да са на ясно къде са акцентите в материала. Много от хората ще прочетат именно и единствено тях (което е по-добре от нищо). Целта е да напишем статията така, че подчертаните акценти да подтикнат потребителя да прочете и остатъка от статията, но дори и да не прочете всичко, той трябва да разбере най-важното.

За по ясна йерархия и структуриране използвайте списъци (номерирани или не). Дръжте блокчетата от текст кратки и лесни за преглъщане.

Подзаглавията

Добре е да организирате текста си в кратки смислово обособени части, които да разделите с подзаглавия. По този начин освен, че улеснявате потребителите, улеснявате и търсачките – те също трябва да знаят къде са акцентите. Тук задачата ви е много тънка, защото трябва да съобразите няколко неща, а именно:

  1. Подберете подзаглавия, които да са достатъчно ясни, така че потребителят, прочитайки само заглавията (а всички ние това правим) да разбере за какво става въпрос.
  2. Подзаглавията трябва да са ясни, но и да предизвикат интереса на потребителя към статията и той да прочете и останалия материал
  3. Добре е да включите ключови за сайта думи в подзаглавието, за да знае търсачката, кои са важните и основни теми във вашия сайт.

Улеснете очите

Четенето от екрана е принципно по-изморяващо и натоварващо, отколкото от книга. Дори мониторът ни да е нов и модерен, когато прекараме дълго вперени в екрана се чувстваме като опържени. Усещането се дължи до голяма степен на факта, че докато четем от монитор “забравяме” да мигаме и очите пресъхват.

За да не отблъснем потребителите си трябва да им създадем максимален комфорт за четене:

  • Големината на шрифта
    Опитайте няколко размера на шрифта преди да решите окончателно кой е най-подходящият за вашия сайт. Текстът не трябва да е нито твърде дребен, но не и твърде едър.
  • Междуредовото разстояние
    В зависимост от големината на избрания шрифт изберете и междуредовото разстояние. Смята се, че най-подходящо и осигуряващо най-лесна четимост е разстояние 1.62 пъти (т.нар. “златно сечение”) по-голямо от размера на шрифта.
  • Типът на шрифта
    За уеб е препоръчително да се използват т.нар. безсерифни шрифтове. Това ще рече шрифтове без украси и завъртулки. Колкото по-семпъл е шрифтът, толкова по-добре. Целта е текста да се чете леко и лесно, без човек да се замисля дори колко интересен е шрифта.
    Друга причина да предпочетем безсерифните шрифтове е разделителната способност – при печат се използва 300 dpi (точки/пиксела на инч) и нагоре , а на монитора разделителната способност е около 100 dpi (в зависимост от настройките), и мониторите с най-високи резолюции ползват около 130 dpi), което ще рече, че при печат е възможно много по детайлно изображение, и там можем спокойно да изобразим букви с украшения, без това да изглежда ‘ръбесто’.
  • Цветът на шрифта
    Най-подходящият цвят на шрифта е този, който прави най-добър контраст спрямо фона на сайта. Близките цветове между шрифт и фон ще накарат буквите да се слеят и потънат и текстът ще е трудно четим особено за хора с проблеми при четене (напр. далтонизъм)
  • Фона на сайта
    Изберете фон, който да не намалява четимоста на текста. Не използвайте много детайлен и контрастнен фон там където ще има текст – това рязко ще намали четимоста му. Добре е там където има текст фонът да е еднороден.
  • Кратки почивки
    Тъй като четенето от екрана натоварва много очите, осигурете на потребителите кратки почивки под формата на прекъсвания в текста, които, разбира се, не трябва да са самоцелни. Разделете текста на кратки смислово обособени части и давайте почивка на очите между отделните части.
  • Ширината на колоната
    Разполагането на текст в твърде тесни вестникарски колони не е подходящо за уеб. Окото се натоварва допълнително от непрекъснатото и често шарене наляво-надясно. Същото важи и за твърде широките колони, които могат да доведат до проблеми при намирането на началото на следващия ред, което изнервя допълнително потребителя.

To Be Continued…

В част III ще се съсредоточим върху ключовите думи – къде, какви и колко трябва да бъдат.

Допълнително четиво:

Защо уеб потребителите само сканират, вместо да четат? Причините са няколко:

  1. Четенето от екрана е уморително и 25% по-бавно, отколкото четенето от хартия. Хората се стремят да намалят до минимум броя думи, които прочитат. Може би скоро ще се появят монитори, които ще позволяват висока степен на четимост (както на хартия), но засега трябва да се стремим да не затормозяваме потребителите.
  2. Уеб пространството е интерактивна медия – потребителите имат нужда да взаимодействат със сайта. Ако просто седят и четат у тях остава усещането, че никаква работа не са свършили и че са си загубили времето.
  3. Страниците в Интернет се конкурират помежду си. Всяка една страница се състезава със стотици подобни на нея. Как тогава потребителят да разбере коя е най-подходящата за него. Именно затова ние преглеждаме страницата по диагонал и само ако заподозрем, че статията може би е интересна, едва тогава ще прочетем цялата статия. Добре е пишейки за уеб да се съобразяваме с това и да ценим времето на потребителя.
  4. Модерният свят е твърде трескав и забързан и на потребителя не му се налага да полага твърде много усилия, за да получи информация – тя ни залива отвсякъде. Големите блокове от текст изискват влагането на много усилия за прочитането им и повечето хора се отказват още щом ги видят.
[wp:svejo-net]